Иди и виж - рецензия от Инжинера

На кого тази мутра, дето била кмет на селото, се кара така лошо? На тези две хлапета, 10 и 14 годишни. Копаят, изкопали са пушка за големия. Ще става партизанин. Следва около половин час действие по клише. Тя и майка му не е съгласна. Дава му брадва - ето, на, по добре ти ни убий. Но, момчето отива. И то, с номер - партизните идват, преоблечени като немци. "Залавят" го и го отвеждат, никой да не усъмни. Следват напълно оперетъчни сцени с новобранец, опитни партизани и строг, но справедлив командир. И мома-сладурана, дето всички я обикалят, а пък тя - командира. А той - не, дай му фашисти да бие, отряда да изведе от блокадата. Момчето остава, той е новбранец. И от моми-сладурани не разбира, и на него му дай фашисти. Аха-аха, и да се откажеш да гледаш.

И тогава почва, каквото почва. Звука ви се виждаше слаб? Сега вече бомбите трещят с пълна сила. И не са бутафорни, хвърчи много пръст и падат дървета. Сети се нашия новобранец, че има майка и две малки сестрички. Тръгна, заедно със сладураната Глаша да ги прибере на безопасно място - на остров сред блатото.

Обаче ги няма. Коминът пуши, яденето топло. Прането в корито, парцалените кукли на сестричките разхвърляни. И едни мухи, някаси особено бръмчат. Пишман-партизанчето осъзнава истината: ... Не! НЕЕЕЕ!!! Не е вярно, те са успяли да избягат, на острова в блатото са. Там са, отиваме бързо при тях. Бързо, Глаша, бързо, тичаме!

И той тича, без да се обръща. Глаша се обръща за миг... Вижда ги. Ако се беше обърнал, и той щеше да ги види. Не, те са на острова! На острова са-а-а-а. Бързо, бързо, няма кога да заобикаляме, направо през блатото. Направо! През блатото! Там са!

Не са там. Доста хора са се спасили, но... майка му и сестричките ги няма. Кмета (онази мутра от началните кадри) лежи обгорен.

 

Не слагам кадрите с труповете. Нито с блатото. Нито с обгорения кмет. Нито лицето на момчето, когато разбра, че то няма вече семейство. Той филма не случайно се казва Иди и виж. Ще си наточите файлчетата, ще цъкнете и ще видите.

На острова е безопасно, но гладно. Нашето момче, с още трима, отива на мародерска акция, набавяне на храна. Взимат го, за да не стои и гледа в една точка. Тръгват четирима. Стрелба, минни полета, пак стрелба. Момчето остава само на полето с една убита крава. Явява се и класическата за филмите на ужасите мъгла. В мъглата има каруца с кон - транспорта е готов. Но, поредната селска мутра с каскет, не си дава коня.

- А коня ми? Как така бе, момче?
- Там има деца, хората умират от глад!
- А ние, не сме ли хора?
-Хората воюват, а вие си седите на топло! Еми седете си!

 

И, както си му е реда, от мъглата излизат камиони с немци. Много. Разпъват се във верига. Нашето момче щрака затвора. И тогава каскетаджията се обажда:

Тихо, синко. Ти да не се побърка?
Дай винтовката тука. Сичко тука.
И колана, и униформата тука. Сичкото тука.
Бръзо.

.......
Отиваме дома. Ще казваш, че си ми внук,
Митрофан. Разбра ли?
Това ми е роднина, снаха ми Аксиния Переход...
А това са децата на сестра ми: Лима, Рая, Зойка, Вика, Вероника и малкия Борис.

 

Напълно неразвита, селска работа! Момчето му сочи пушка, иска да му взима коня, а той, моля ти се, го прибира у дома си. Да го крие от немците. Този човек явно не знае "Око за око, зъб за зъб". Ето го, със семейството си.

 

Само, че никой не пита за нищо. Те са дошли за друго. Той филма не случайно се казва Иди и виж. Ще си наточите файлчетата, ще цъкнете и ще видите.

 

 

 

Този филм не се ограничава само с бедите на Белорусите. Отразен е и холокоста, като престъпление срещу човечеството.

Хванаха Янкел!
Хитрата сврака с двата крака!
Чифут ниеден!
Водете го!

 

След което Янкел е натъпкан при другите в дървеното помещение. С цел да бъдат изгорени. Сложил съм стрелка, за да различите Янкел, жертвата на холокоста, от простите Белоруски селяни.